Столицата на Европа

Страсбург е град, който се ражда на границата между два свята - този на войнстващата римска цивилизация и на германските племена, които по-късно ще обединят в Свещена римска империя земите на Централна Европа. Това е емблематично за цялото му съществуване. Неповторима смесица от различни култури, той дълго брани самостоятелността си и е една от първите територии прегърнали горещо идеите на Реформацията, в търсене на собствена индивидуалност и исторически път. Намира ги едва в наши дни. От 1949 г. Страсбург е обявен за столица на Обединена Европа. В града се озоваваме една октомврийска сутрин, когато мисълта за топло местенце и димящо черно кафе, се оказва много по-силна от изкусителната близост до институциите на Европейския парламент или на стария търговски Stratiburgum. Все още сме твърде далеч от историческия център и верни на поговорката “с питане и в Цариград се стига”, търсим посока в неголемия, но модерен град. Скоро я намираме. Приветлива сладкарничка, подредена с френска изисканост ни посреща със смесица от вкусни ухания. Заговарят ни на френски, после на перфектен немски и накрая ни упътват услужливо на английски към т.нар. Парк “Оранжери”.

Когато в 1949 г. част от страните в Западна Европа решават да търсят общ път в мирното си развитие, те полагат основите на единна международна организация. Изборът за нейна щаб-квартира пада върху Страсбург. Градът има средоточно положение и в известен смисъл наднационален статут, и бързо се сдобива с една съвременна атракция - градчето на европейския парламент. Една след друга, в рамките на красивия парк, се появяват сградите предназначени за Съвета на Европа - Двореца за правата на човека, Двореца на Европа и Парламентарната асамблея. Паркираме до ресторантче, което някак се губи сред околните внушителни сгради и декоративни водни пространства. Особено “виждане” за съдбата на Жана Д`арк – футуристична статуя от черен метал, е поставена пред него. Така се и нарича ресторантчето в Парка на Европа “Жана Д`арк” - първият намек, които ни връща към факта, че Страсбург всъщност е в границите на Франция. Прекалено модерната му и уникална визия и ритъм, симбиозата на различни култури, особената му мисия, отдавна са пренебрегнали националните рамки. Въпреки промените парк “Оранжерия” обаче остава едно от любимите места за спорт и отдих на местните. А за посетителите на града им – място включено в туристическата обиколка. Едно от най-красивите места в него е архитектурния декор на Парламентарната асамблея - огромно прозрачно

ТВОРЕНИЕ ОТ МЕТАЛ И СТЪКЛО

“плуващо” сред водите на езеро. Идеите за европейската култура, история и съвремие, обединени от идеята за демокрация в действие са претворени в “неравновесните“ й форми. Без да нарушава природната хармония на парка, сградата се вписва в него и го отразява в стъклената си фасада. Демонстрира се внимание и толерантност не само към околната среда, но в по-широк смисъл и към обкръжаващите ни човешки общности. А вратите й са винаги отворени за посещения и в големия й елипсовиден двор всеки е добре дошъл. Идеята е прозрачност в действията на парламентаристите и желание такива да са отношенията между европейските народи.
Широките и прави улици с монументални обществени здания и модерния столичен ритъм, сякаш изведнъж отстъпват, когато стигаме до островчето в центъра на града. Това е живописното сърце на днешен Страсбург. Мястото, където река Ил раздвоява течението си, за да обходи парче земя и отново се събира при първия мост прехвърлен над нея. Много от по-модерните квартали също са прорязани от каналите на реката и едно от удоволствията тук е разходка с регулярните хидробуси. Неизбежно изниква аналогия с Венеция, но тук липсва маниерната и богата украса по сградите и увличаща суматоха на южняците. Ключовите думи са

ХЛАДНА ПРЕМЕРЕНОСТ И НЕНАТРАПЧИВ РЕД

Дори трамваите се движат по релси умело замаскирани като тревни площи. Пресичаш реката и вече си в друго място и друго време. Тук е самобитният Страсбург запазил в най-голяма степен традициите и характера си на преди всичко религиозен и търговски център. Островърхи покриви с многобройни капандури се издигат над четири-пет етажни сгради опасани с външни греди. На места етажите са силно надвиснали един над друг, а къщите богато изписани и резбовани. Почти всяка една от тях била място за търговия или занаятчийско ателие. И до днес може да се посети една от най-старите работещи аптеки в Европа – тази на фармацевта Шпилман, където често идвал Гьоте или средновековните цехове за обработка на кожи и мляко. Названията на улиците, на площадите, многобройните страноприемници и Търговската палата строена още в 16 век, също са знак за предприемчивия търговски живот, който е кипял тук. Неслучайно именно в Страсбург Йохан Гутенберг намира благодатна почва и изпробва за първи път своето знаменито изобретение променило развитието на човечеството – печатната преса. Някак неусетно излизаме на площада с катедралата Нотр Дам, чиято единствена островърха кула ни „водеше” през цялото време. Туристическа суматоха цари пред нея и сувенирните магазинчета са пълни с желаещи да отнесат частица от града със себе си. Наричат я

ГОЛЕМИЯТ РОЗОВ АНГЕЛ

на Страсбург – един от шедьоврите на средноевропейското готическо изкуство. Техническите нововъведения по времето, когато е строена, позволяват височината на сградата да достигне почти 50 м. – размерите на съвременно 17 етажно сдание. Попаднал в такъв храм вярващия получава действително реално усещане за издигането си към бога. А ние попадаме на разкошна неделна служба влизайки вътре. Великолепните витражи, разказващи в игра от светлини светската и божествена история, внушителният орган с дантелена дърворезба, астрономическия часовник – дело на ренесансовата мисъл и стълбът на ангелите, създаден от грациозни библейски фигури, са красиви допълнения към общото въздействие.

Вън ни посреща аромат на печени кестени и някак особен уют витаещ из уличките на стария град и топлите кафетерии. Чувстваш се добре приет, защото Страсбург е отворен към всичко ново и различно и обогатен от докосването до тънката граница между съхранената индивидуалност и толерантността към другия, които градът ти показва на всяка крачка.

Текстът е публикуван за пръв път в "Капитал Light" през 2003 г.