Беше ми прекрасно да гостувам тук

Кафето ми бълва бели пламъчета пара и ги изтегля в тънка ароматна нишка, докато ме следва (на нивото на сърцето) от лявата тераса към вътрешността на сградата. При зеброва подложка до лаптопа ми спира и се надипля в плътна извивка. Понася се от инерцията все така напред и се връща миг по-късно обратно, за да да се слее със звука и затанцува над чашата, ведно с гласа на Лара Фабиан и „i guess i loved you”.
Прането, което приключих преди малко, е очертало „шедьовър” от капки по ламината в обратна посока... към дясната тераса.
Стоя.
В дъното на латинската буква V, оформена от Движението произведено за пет минути в сутрешно-неделната ми стая.
„V” като „victim” vs „V” като „victory”?
А по стените се плиска розово безвремие...
Какво са четири стени?
.... Това, което E между тях.
Така е! И не е така! Има места, които предполагат хубавите неща да са повече от лошите.
А дали стените не стават малко по-различни от билото между тях?

Пясък и Пяна

Седем пъти презирах душата си.

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

Джубран Халил Джубран

Квадратна педя от рая

Според една легенда Монт Анжел Шом или мястото, където последните скалисти разклонения на Алпите потъват във водите на Ривиера Леванте, в древността било убежище на пирати. Историята не отрича съвсем този факт, твърдейки че първите заселници тук били странстващи мореплаватели с финикийски произход. На малкото полуостровче, където днес се намира столицата на Княжество Монако, те строят удобно пристанище и укрепление, зад стените на което търсят сигурност за себе си и плячката си. Така мястото, което в онези времена било достъпно единствено от към морето, се превръща в надежден трезор за скъпоценностите донесени от цял свят и започва съществуването си като една от най-богатите търговски колонии в Европа.

А ДНЕС...

Първото, с което те грабва Княжество Монако веднага след като излезеш от дълбокия тунел на генуезката магистрала и попаднеш в градската му част сякаш изведнъж, е изобилието. Изобилие природно и изобилие съзидателно - дело на човешката ръка. Като изключим територията му– с размерите на Борисовата градина- тук всичко останало е по много. И красивите гледки, и хората, и лукса, и благосъстоятелността, и чистотата, и спокойствието, и забавленията, и морето, и планината... От парче крайбрежна скала наследниците на някогашните финикийски пирати са успели в продължение на традицията да създадат аналог на представата си за богато райско кътче и да го утвърдят като такова в световен мащаб вече като самостоятелна държава. Според статистиката днес тя е на едно от първите места по гъстота на населението /15 130 души на кв. км/.

ПИР НА ПРИРОДАТА...

Дали ще предпочетеш да се впуснеш пеша или автомобилно по главните булеварди свързани с гъста плетеница от къси стръмни улички, към коя да е от четирите градски части в Княжеството, не можеш да останеш безразличен към щедрото присъствие на природата тук. Водопади от средиземноморска растителност се спускат по високите склонове и заливат всяко свободно местенце край улиците, промъкват се между сградите в красиво оформени паркове, аранжират терасираните дворове на луксозните вили чак до крайбрежието. Като “представителна извадка” на всичко това идва и посещението в “Жарден Екзотик” - местната ботаническа градина с великолепна колекция от кактуси и тропически растения. Разположена върху висока тераса в градчето Ла Кондамин тя предлага в рамката от зелените си експонати и красива гледка към морето. Освен това - рядкото природно съчетание от море и планина, на което се радва миниатюрната държава, обогатява палитрата й от туристически услуги и обуславя един мек средиземноморски климат. Благодарение на планината тук лятото е прохладно, а зимата относително топла. Отново благодарение на нея, всеки завой в разходката ти променя по неочакван начин панорамата към града и морето и превръща Монако в особено красиво място за съзерцание и снимки. Ако пък предпочиташ морето - плажовете в източната част, разходките по крайбрежието, морските пътувания или посещението на Океанографския музей, биха обогатили пребиваването ти тук. Музея предлага изложбена и атракционна част с аквариум за екзотични морски видове.

...И ЧОВЕШКАТА ПРЕДПРИЕМЧИВОСТ

Независимо от бурната й графика, историята на Монако сякаш упорито го води към съществуване в миниатюрните рамки на първоначалната му територия. Но това се оказва доста печеливша позиция. С времето то се утвърждава като престижна туристическа дестинация и място за развлечение на световния елит, с акцент върху старините, спорта, културните прояви и хазарта. Още едно от нещата, което продължава да води богатите хора от цял свят точно тук и да реализира голяма част от приходите на държавата, е облекчения икономически режим за функциониране на международни организации, банки и фирми. За това освен изобилни гледки към морето и природен разкош, то предлага на вниманието ни и впечатляващ градски пейзаж, посещаван годишно от около милион туристи. Красиви стари сгради в типичните ярки средиземноморски цветове затварят пространството около единствения по-голям залив по бреговата ивица на Княжеството и маркират едно от средоточията му-пристанището. Тук любителите на лукса и ексцентричното в живота на богатите могат да се насладят на едни от най-шикозните яхти, които някога са си представяли. А феновете на “Формула 1” да наблюдават старта на спортните автомобили в Гран При Монако, всеки пети месец от годината. Кратка разходка по дължината на пристанището те отвежда за минути в столицата на държавата- Монако. Това е най-старата й част. Дворецът на управляващата династия с каменни стени и бойници, големия площад “Плас дю Пале” с известните си бронзови топове, катедралата от 19 в. и магазините със сувенири са сред приоритетите тук. Веднага над Монако се разполагат терасовидно застроените градски части Ла Кондамин и Фонвиле - търговски, делови и индустриален център в Княжеството. А цялата източна част е за Монте Карло-символът на лукса и хазарта. Това е курортния град с хотели, вили, градини, плажове, пристанища за яхти, спортни площи. Модерни шеметно високи сгради с изискани фойета и безкрайна панорама към Ривиерата, се редуват с естествени скални тераси, от височината на които опаления от слънцето гръб на морето прелива в красиво синьо сякаш от палитра на ренесансов художник. Тук се намират Операта, Националния музей, Фестивалният център, прочутото игрално казино от 1863г., луксозните хотели “Париж”, “Ермитаж”, “Метропол”, “Мирабо”...

За да обходиш Монако от край до край е напълно достатъчен и един ден. За да се потопиш в поразителната му атмосфера няма да ти стигне и седмица. За да го опознаеш, не е достатъчен един сезон.

Текстът е публикуван за пръв път в "Капитал Light" през 2003 г.

Столицата на Европа

Страсбург е град, който се ражда на границата между два свята - този на войнстващата римска цивилизация и на германските племена, които по-късно ще обединят в Свещена римска империя земите на Централна Европа. Това е емблематично за цялото му съществуване. Неповторима смесица от различни култури, той дълго брани самостоятелността си и е една от първите територии прегърнали горещо идеите на Реформацията, в търсене на собствена индивидуалност и исторически път. Намира ги едва в наши дни. От 1949 г. Страсбург е обявен за столица на Обединена Европа. В града се озоваваме една октомврийска сутрин, когато мисълта за топло местенце и димящо черно кафе, се оказва много по-силна от изкусителната близост до институциите на Европейския парламент или на стария търговски Stratiburgum. Все още сме твърде далеч от историческия център и верни на поговорката “с питане и в Цариград се стига”, търсим посока в неголемия, но модерен град. Скоро я намираме. Приветлива сладкарничка, подредена с френска изисканост ни посреща със смесица от вкусни ухания. Заговарят ни на френски, после на перфектен немски и накрая ни упътват услужливо на английски към т.нар. Парк “Оранжери”.

Когато в 1949 г. част от страните в Западна Европа решават да търсят общ път в мирното си развитие, те полагат основите на единна международна организация. Изборът за нейна щаб-квартира пада върху Страсбург. Градът има средоточно положение и в известен смисъл наднационален статут, и бързо се сдобива с една съвременна атракция - градчето на европейския парламент. Една след друга, в рамките на красивия парк, се появяват сградите предназначени за Съвета на Европа - Двореца за правата на човека, Двореца на Европа и Парламентарната асамблея. Паркираме до ресторантче, което някак се губи сред околните внушителни сгради и декоративни водни пространства. Особено “виждане” за съдбата на Жана Д`арк – футуристична статуя от черен метал, е поставена пред него. Така се и нарича ресторантчето в Парка на Европа “Жана Д`арк” - първият намек, които ни връща към факта, че Страсбург всъщност е в границите на Франция. Прекалено модерната му и уникална визия и ритъм, симбиозата на различни култури, особената му мисия, отдавна са пренебрегнали националните рамки. Въпреки промените парк “Оранжерия” обаче остава едно от любимите места за спорт и отдих на местните. А за посетителите на града им – място включено в туристическата обиколка. Едно от най-красивите места в него е архитектурния декор на Парламентарната асамблея - огромно прозрачно

ТВОРЕНИЕ ОТ МЕТАЛ И СТЪКЛО

“плуващо” сред водите на езеро. Идеите за европейската култура, история и съвремие, обединени от идеята за демокрация в действие са претворени в “неравновесните“ й форми. Без да нарушава природната хармония на парка, сградата се вписва в него и го отразява в стъклената си фасада. Демонстрира се внимание и толерантност не само към околната среда, но в по-широк смисъл и към обкръжаващите ни човешки общности. А вратите й са винаги отворени за посещения и в големия й елипсовиден двор всеки е добре дошъл. Идеята е прозрачност в действията на парламентаристите и желание такива да са отношенията между европейските народи.
Широките и прави улици с монументални обществени здания и модерния столичен ритъм, сякаш изведнъж отстъпват, когато стигаме до островчето в центъра на града. Това е живописното сърце на днешен Страсбург. Мястото, където река Ил раздвоява течението си, за да обходи парче земя и отново се събира при първия мост прехвърлен над нея. Много от по-модерните квартали също са прорязани от каналите на реката и едно от удоволствията тук е разходка с регулярните хидробуси. Неизбежно изниква аналогия с Венеция, но тук липсва маниерната и богата украса по сградите и увличаща суматоха на южняците. Ключовите думи са

ХЛАДНА ПРЕМЕРЕНОСТ И НЕНАТРАПЧИВ РЕД

Дори трамваите се движат по релси умело замаскирани като тревни площи. Пресичаш реката и вече си в друго място и друго време. Тук е самобитният Страсбург запазил в най-голяма степен традициите и характера си на преди всичко религиозен и търговски център. Островърхи покриви с многобройни капандури се издигат над четири-пет етажни сгради опасани с външни греди. На места етажите са силно надвиснали един над друг, а къщите богато изписани и резбовани. Почти всяка една от тях била място за търговия или занаятчийско ателие. И до днес може да се посети една от най-старите работещи аптеки в Европа – тази на фармацевта Шпилман, където често идвал Гьоте или средновековните цехове за обработка на кожи и мляко. Названията на улиците, на площадите, многобройните страноприемници и Търговската палата строена още в 16 век, също са знак за предприемчивия търговски живот, който е кипял тук. Неслучайно именно в Страсбург Йохан Гутенберг намира благодатна почва и изпробва за първи път своето знаменито изобретение променило развитието на човечеството – печатната преса. Някак неусетно излизаме на площада с катедралата Нотр Дам, чиято единствена островърха кула ни „водеше” през цялото време. Туристическа суматоха цари пред нея и сувенирните магазинчета са пълни с желаещи да отнесат частица от града със себе си. Наричат я

ГОЛЕМИЯТ РОЗОВ АНГЕЛ

на Страсбург – един от шедьоврите на средноевропейското готическо изкуство. Техническите нововъведения по времето, когато е строена, позволяват височината на сградата да достигне почти 50 м. – размерите на съвременно 17 етажно сдание. Попаднал в такъв храм вярващия получава действително реално усещане за издигането си към бога. А ние попадаме на разкошна неделна служба влизайки вътре. Великолепните витражи, разказващи в игра от светлини светската и божествена история, внушителният орган с дантелена дърворезба, астрономическия часовник – дело на ренесансовата мисъл и стълбът на ангелите, създаден от грациозни библейски фигури, са красиви допълнения към общото въздействие.

Вън ни посреща аромат на печени кестени и някак особен уют витаещ из уличките на стария град и топлите кафетерии. Чувстваш се добре приет, защото Страсбург е отворен към всичко ново и различно и обогатен от докосването до тънката граница между съхранената индивидуалност и толерантността към другия, които градът ти показва на всяка крачка.

Текстът е публикуван за пръв път в "Капитал Light" през 2003 г.

Между Хелиос и Хадес

Начинът, по който се срещам за първи път с Неапол не е традиционният, който предлагат в офертите си туристическите агенции и затова оставя в мен смесените чувства на безкрайна възхита и на дълбоко учудване от контрастния му характер. Не е традиционен и типът индивидуален туризъм, който ние четирима ентусиасти избираме, за да обогатим познанията и да сверим часовниците си с действителност различна от нашата, да се потопим в атмосферата на един от най-магнетичните градове, макар и без услужлива екскурзоводска ръка.
Независимо от различните начини, по които можеш да попаднеш в Неапол, ние избираме пътя през Южна Италия – онази част от Ботуша, която не е така популярна и рекламирана, но безспорно грабваща те с чаровния си средиземноморски вид, с безкрайните си лозя и маслинови горички и с едни от най-красивите средновековни градове-крепости високо по хълмовете на Южните Апенини.
С ферибот от съседна Гърция само за няколко часа можеш да стигнеш до всяка една точка от крайбрежието на Италия, че и по-далеч. А разписанието на отпътуващите морски таксита е такова, че няма да те кара да чакаш неприятно дълго. Този вид пътуване е един от най-интересните начини да влезеш в Италия, така както са го правили в древността - по море. Следва кратък преход из пъстрите градчета на Калабрия и вече си в подстъпите на областта Кампания, с безспорен център Неапол.

НЕАПОЛИТАНСКИ ПОТАЙНОСТИ

Неапол има две лица. Още древните отчитат този факт. Привлечени са тук от прекрасния мек климат (средните годишни температури са около 17 градуса), топлото море и изключителното плодородие. Наричат земята си Феликс т.е. щастлива, но са наясно с вулканична природа на региона, способна да дава и да отнема живот, да изличи за миг цели градове, запращайки ги в мрачните владения на Хадес. Сега, векове по-късно, жителите му продължават да живеят с усещането за преходността на живота. Между Хелиос и Хадес. Неапол предлага в илюстрация на това безподобна смесица от дълбоки контрасти. Няма единно внушение, дори когато преминаваш по две съседни улици. Тук ръка за ръка съжителстват голямата благосъстоятелност с голямата бедност, модерното с традицията, величествените гледки към дворци и площади с тъжните места на деградация и масова безработица, където водата се излива на улицата, а “църквите” са кичозни олтари с електрически свещи и изкуствени цветя, вградени направо в стените. Калейдоскоп в черно и бяло, в който няма желание за смиряване на крайностите. Те съществуват едни до други в пространството, дебнат се зад всеки следващ ъгъл, но без да се интересуват от това как да заличат границите си. А и май не чувстват особена нужда, защото над всичко стои пъстрата смесица от енергични, шумни и весели хора, наричащи себе си неаполитанци, които знаят как да са позитивни, да се радват и на малките неща, да залагат на слънчевото в себе си и с това да изграждат особения чар на своя град във всичките му части.

ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НЕАПОЛ

Великолепно разположен в живописния неаполитански залив, градът се разлива амфитеатрално надолу по гънките на хълмовете, докосвайки морето в широк и красиво оформен крайбрежен булевард - една от най-представителните му части, запазен приоритет за туроператорите. Тук са най-скъпите хотели и престижни ресторанти, най-мащабните административни сгради, най-натоварените яхтени пристанища и разбира се, тук срещнахме най-многото туристи.
Това е луксозното лице на града, предназначено за отмора, разходки, търговия, спорт и реклама. Място, от което можеш да запечаташ най-красивия изглед от залива на Неапол към двете гърбици на планината Помпей, към забулените в леката мъгла на хоризонта курортни острови Иския и Капри или към красивите хълмове Вомеро, Аренела и Посилипо Алто. Ако имаш желание бързо да смениш гледната точка и да се насладиш от високо на същата тази гледка, прекрасна възможност предлагат панорамните тераси на близкия до булеварда Кастел дел`Ово. Крепост, построена върху малък остров в центъра на залива. Легенда разказва, че някъде из стаите й е скрита делва с поставено в нея яйце, които ако бъдат унищожени ще предвещаят разрушението на целия град. Нова метафора на крехката граница между съществуването и смъртта. В непосредствена близост е и друга често снимана забележителност Фонтанът на Нептун.

Впускайки се в разходка из същинския град - важно място, което ако пропуснеш, не си разгледал Неапол, обединява в условна окръжност Галерия Умберто І - един от най-престижните търговски центрове с известни модни бутици и невероятни изделия от кожа, Палацо Реале - резиденцията на неаполските крале, Площада на Плебисцита и театър Сан Карло. Това е и едно от средоточията на градския живот. Посещението му може да започне от площад Муниципио и крепостта Ангеви - перфектен декор за исторически филми със солидните си бойни стени и масивни кръгли кули, а днес известна галерия, приютила в залите си безценна колекция от картини, фрески, скулптури и сребърни изделия. Малката църква Санта Барбара в дъното на двора й е предпочитано място за венчавки и още с влизането си попадаме на една от тях. Източните мотиви в облеклата на гостите припомнят бурната история на региона, преживял ред нашествия изменили до неузнаваемост облика на населението му.

Високо над града на хълма Вомеро се извисяват замъкът Сант Елмо, построен за да защитава Неапол от нападение по море. Веднага до него е дворецът Сан Мартино. Днес тук се помещава исторически музей. До него се стига със специална въжена линия, която значително улеснява туристите в иначе трудния преход към върха на хълма. А гледката оттам вече е над целия град. Това е най-високото място в Неапол.

Оттук можеш да избираш измежду многобройните пицарии - една от запазените марки на Италия, където над чаша калабрийско вино да се опиташ да подредиш впечатленията, плиснали отгоре ти, разходка из криволичещите улички на кварталите по хълмовете или пристанището, шопинг или пътуване до съседните градчета по крайбрежието, които предлагат пленителни гледки. Всичко онова, което ще ти помогне да превърнеш срещата си с Неапол в Твоят спомен за този град.

Текстът е публикуван за първи път в "Капитал Light" през 2003 г.