Кафето ми бълва бели пламъчета пара и ги изтегля в тънка ароматна нишка, докато ме следва (на нивото на сърцето) от лявата тераса към вътрешността на сградата. При зеброва подложка до лаптопа ми спира и се надипля в плътна извивка. Понася се от инерцията все така напред и се връща миг по-късно обратно, за да да се слее със звука и затанцува над чашата, ведно с гласа на Лара Фабиан и „i guess i loved you”.
Прането, което приключих преди малко, е очертало „шедьовър” от капки по ламината в обратна посока... към дясната тераса.
Стоя.
В дъното на латинската буква V, оформена от Движението произведено за пет минути в сутрешно-неделната ми стая.
„V” като „victim” vs „V” като „victory”?
А по стените се плиска розово безвремие...
Какво са четири стени?
.... Това, което E между тях.
Така е! И не е така! Има места, които предполагат хубавите неща да са повече от лошите.
А дали стените не стават малко по-различни от билото между тях?
неделя, 16 август 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
